БОЛНИЧНА ИСТОРИЯ

Бяла болнична стая. От неугледните, с шест болнични легла.

Гледам ги сгушени и уплашени – две момчета на по двадесет и три години. Единият от Хасково - турче със сини очи и сламено-жълта коса. Другият от Перник - як шоп,с небръснато, посърнало лице, черномур един такъв, с гъсти и извити вежди…

Турчето лежи на леглото до вратата. Сякаш болката ще си отиде щом докторът само открехне тази врата на надеждата. Шопчето щом вляза неволно търка носа си, сякаш ми праща едно неврозно здрасти.

Приех ги в един и същи ден, с една и съща диагноза. Мислите за другите болни не ми позволиха да оценя как ще им действа самотата и тази неуютна стая. Още с първата визитация го усетих. Бяха си обърнали гръб и тъпо гледаха към тавана. Прегледах първо по-свенливия Фейзи. Налагаше се да смъкне надолу пижамата и нарочно седнах, закривайки гледката от другото момче. Имаше какво да крием… Русоляви къдрици покриваха плоския му пубис,топките му бяха сладко розови, а “срамежливото” му парче беше близо педя. Главичката едра, обрязана, както канонът повелява. През цялото време на прегледа все дебнеше, дали другият не ни наблюдава и току се примъкнеше в защитената зона от тялото ми… Усетих всичко. След прегледа дадох наставления и наредих да остане на следващото легло, тъй като на неговото ще сложа друг болен.

Последва прегледът при Петър. Пижамата надолу, засекретяване на полезрението към другия. Браво! Пешко с нищичко не отстъпваше по дадености на набора си. Даже имаше нещо, като прословутите и модерни сега “плочки” на корема… Последва ново разместване на леглата и го настаних до Фейзи. Така де, не е честно да са в двата ъгъла на стаята.

- Момчета!-строго ги погледнах на излизане – Тук искам дисциплина, по-строга от казармата! Терасата ви е до моята. Да не се засичаме с цигарки, биричка, или някое гадже до вратата…

Игриви пламъчета в очите и на двамата... полуусмивки.

- Така де, -казвам философски - тук ще поостанете поне две седмици и като ви доскучае, знам от опит какво става...

- Докторе, а да играем карти с медсестрите, може ли? – Петър се опитва да се избъзика с мене…

- Разрешавам, но ще играете само на вързано – събличане само до прашки. Вие сте с пижама, тениска и слип, те са по боди, престилка и прашки… Внимавайте!

Сега се хилят дяволито и двамата, и мърдат крака под завивките… Знам как да ги поуспокоя, разбира се…На следващия ден разчупвам още от преградите между нас…После ги виждам облегнати един до друг на перилата на терасата и съм спокоен, че са се сближили… Позабравям ги на следващия ден. Имали са изследвания, разни манипулации от сестрите… Влизам по обяд – двамата седнали на леглото на Фейзи, с гръб към вратата и се смеят… Преглеждам ги отново… Странно, не си крият голотата, даже Фейзи усмихнато почти гледа към Петър…

...... - Докторе, - отраканият Петър се хили подкупващо. Може ли за нещо да помоля?

- Може, казвай!

- Докторе, тоя телевизор в стаята ти, вечер е престъпление никой да не го гледа… Може ли...

- Може! - прекъсвам го с усмивка и двамата скачат от леглата си… После уговаряме с подробности да не пипат по досиетата на другите болни, да не ми пушат от цигарите, да не свети до късно лампата, като влязат да заключат тяхната и моята стая… Даже и код измислих, ако се върна късно вечерта и реша да вляза, как да почукам, за да отворят. Усещам колко са щастливи и че няма да направят пакост. Впрочем,правил съм този жест и на други и никой не е правил гаф!

Вечерта късно минавам с колата и виждам, че прозорецът ми свети. Техния е тъмен… Намалявам и спирам до оградата. Фейзи се е разкършил и играе такъв кючек! Изкушен съм да погледам, даже се сещам, че от “Планета” са сбъркали, неканейки такива таланти в студиото си…

След два дни имам тежко дежурство. Към два влизам в отделението до кабинета си. Пъхвам ключа в ключалката и отривисто влизам готов да се тръшна на канапето…

Телевизорът работи! Върви XXL… На канапето в поза 69 Пешко и Фейзи… Затварям и заключвам.

- Момчета, извинявайте! Не чуках… Не знаех, че …се чукате… Ох, какви ги ръся! Извинявайте!

А те - наежени като петлета, седят и не мърдат… Паля цигара. Фейзи грабва буквално от ръката ми кутията и трескаво търси с какво да запали… Протягам запалката… Пламъче… Петър, който загаси преди това телевизора си обува пижамата. Фейзи тръгва да се обува също. Мълча… Ни напред, ни назад… Двамата си влизат през терасата в стаята. А аз нахално пуша на терасата. Фейзи идва, осъзнал, че вътре се не пуши и гледа виновно към мозайката…

- Момчета, - тихо им говоря - аз ви разбирам… Имам опит с мъже. Нищо страшно не е станало, просто сгафилия съм аз. Направих го машинално. Тежка вечер… - без да се усетя съм прегърнал Фейзи през кръста, а той не се противи… Дръпва тежко от цигарата и въздъхва:

- Никой не е виновен… Петър даже каза, че те е усетил,че си светнат по въпроса… Даже се майтапеше, че ще те включим, като в казармата в тройка, ако случайно влезеш!

- И ти взе, че улезна! - прохилва се и Пешко…

- Ами хайде да не пропуснем филма тогава! – бъзгам ги и тръгвам към кабинета… Няма ги… Минават близо пет минути… пак паля цигара… Първи влиза Петър, после и Фейзи… Пали цигара, а Петър пуска телевизора и сяда до мене. Аз мирувам. Петър ме хваща през раменете и започва да ме целува. Фейзи застава до нас на канапето вече без пижама. Събличам се, а двамата сладко се целуват .Галя стегнатите им тела, целувам ги и нали съм виновен, първи приклякам ниско… Два невероятни члена – един до друг, като ятагани… Черно и бяло… Рус и мургав… Смуча ту единия, ту другия… Само са забили пръсти в косата ми и придърпват главата ми – на ляво… на дясно… Мълчешком… Петър ме придърпва да седна на канапето, а те пак застават пред мен… Този път обаче, Фейзи ми обработва с ръка парчето... После Петър… Навежда се и го лапва… Сумтя тихо от удоволствие, смучейки пък хуя на Фейзи… Толкова твърд и гладък от обрязването… Фейзи застава зад мене и ме гали по дупето, опитва да проникне в него с език…

- Докторе, - тихо шепне Фейзи - щом имаш опит, нека ти го вкарам! Петър не ми пуска!

Мълчанието е знак на съгласие… Бавно и съвсем точно влиза в мене и клати… Петър застава зад него и му го вкарва… Започва готина игра… Сменяме си местата с Фейзи – аз съм в него, Петър ми го вкарва и продължаваме така…

След малко размаляме тройката и почваме да «мъчим» Пешко… Той се опъва, не дава даже и пръст да бутнем… Всичко това става мълчешком,пред отблясъците на телевизора, където яки френски фермерчета се лупат със страхотно удоволствие!

Пешко почти вече не се дърпа, Фейзи му е бутнал две пръстчета и сладко го целува!!!

- Ей, Фейзула, моля те, нека първо докторът, че ще ме разцепиш с това курище!

Не чакам втора покана, вече съм с тубичка крем надвесен над Пешко и полека го вкарвам. Направо усещам как първо потъва с похрускване главичката… Пешко хапе устни и се стяга… Кротувам и го галим, целуваме… После още малко, и още малко, и още малко… Полека вадя малко от члена и пак навътре… Пешко се отпуска… Вече е по-спокоен…

- Докторе, - Пешката е вече полуусмихнат - дупето ти е най-горещото дупе което съм чукал, ама и хуя ти е като люта чушка! Баси как ме изгаря тоя кеф! Наистина! Да не ми сложи нещо медицинско?

- Да, в кремчето има Лидокаин, от него не пари… От пуска, обезболява…

Фейзи си маже без покана якото парче и е готов… Напъхва го с вещина и кеф. Пешко се е поотпуска още… Аз пак влизам в дупето на Фейзи и свършвам!!! Сега Петър е в мен ,а Фейзи го клати! Свършва първо Пешко, след това с удоволствие и Фейзи…

Пушим, наливам малко ром и се смея:

- Наздраве! Нека пием за нашите еднооки пирати!

- Йо-хо-хо! Доки, Фейзи и бутилка с ром! - боботи с дебел преправен глас Петър…